Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.

                                           Клип 1

Това казва Уикипедия за любовта. Явно не само аз не знам значението на тази дума, защото всеки ден чувам тази дума, а смисъла не е точно това, което трябва да е. И си мисля колко лесно хората казваме "Обичам те", без дори да се замислим какво в действителност имаме на предвид и как биха го приели от другата страна, защото за всеки тази дума явно означава различно нещо.

                                            Клип 2

И не мога да разбера как става така, че от клип 1, нещата преминават през клип 2 и завършват на клип 3. Значи любовта си е кофти нещо като цяло надали има някой който да не е страдал от нея и да не я псува на всеки кръгъл час.
Много ми харесва как показват любовта по филмите и как хората когато кажат "Обичам те", за тях това е голяма крачка и е нещо наистина важно. А ние простите човешки същества пилеем тази дума, а и като цяло чувството наляво и на дясно. За нищо не ни бива.

  

                                             Клип 3

   Ангелите я наричат

небесна радост,

дяволите я наричат

адска мъка,

хората я наричат 

Любов. 

Хайнрих Хайне

Вчера отново валеше сняг. Ти знаеш ти го видя, ти го предизвика с ледената си душа.
Сутринта излязох и всичко беше бяло, като подарък опаковано в чисто бяла опаковъчна хартия. Беше прелестно. Нямаше стъпки, пътеки, беше гладко и бяло. Не исках да стъпвам и да развалям съвършенството.
Когато направих няколко крачки и се обърнах видях следите си. Открояваха се ясно на бялата гладка пътека, която аз стъквах. Ясно се виждаха. Напоследък все за това мисля как искам да оставя следи, а сега, сега ми се искаше пътеката да си остане чиста и непокътната. На къде бях тръгнала и защо по дяволите отивах? Необходимо ли беше да съм тук точно сега?
Нямаше значение, защото ако не бях аз то някой друг щеше да направи следи в прекрасния бял път и дори нямаше да му пука. Поне първия човек развалил красотата се извини и продължи да мачка. А снега продължаваше да вали и трупаше и покриваше всичко в белота. Покри и мен. Ах, колко красива и чиста се чувствах когато снега ме покри цялата. На крачка от истинското съвършенство, на крачка от теб, но все пак така далеч.
Стоях на спирката и гледах падащите снежинки на земята. Проследявах някоя по-специална, но бързо я изгубвах, защото вятъра я отнасяше на далече. От време на време като спираше да вее, за да се засили и с нов силен повей да отвее снежинките пред мен на далеч и да ми довее нови те падаха право на долу като прекрасно дантелено перде пред невидим прозорец.
А снежинките като добрички същества следваха вятъра. Където той им кажеше на там те отиваха. Кой е казал, че вятъра е невидим, ами нарисувайте го със сняг и ще го видите. Вижда се всяко едно негово движение, повей... Как само на различните места вее по различен начин. Ето там на горе ги отвява, а малко по в ляво на долу свободно падат, а ето там на пред са устремени...
И докато чаках и наблюдавах този танц ми се прииска като тях снежинка да стана и да танцувам с вятъра. Бях готова да скоча, да полетя, да се отдам.
И преди да се усетя деня започна... Бялата прекрасна картина на една вълшебна приказка се превърна в черно бяла каша омацана от хорското безгрижие и безчувствие. Може ли така смело да крачиш да не погледнеш ни за миг на горе към падащите снежинки и да не се усмихнеш? Не може ли поне за миг да спреш и да погледнеш прекрасните девствени пътеки пред себе си? Минаваш като машина и дори не забелязваш бялата прелест и ако една снежинка не беше паднала на лицето ти дори нямаше да забележиш, че на вън вали сняг.
Ти не заслужаваш снега да те покрива с белотата си и да те прочисти. Снежинките тичат към теб, но те заобикалят бягат с писъци и не искат да се върнат. Вятъра минава през теб, но ти безчувствен не усещаш, а напротив изстудяваш го и той леден продължава на пред и покосява нечие сърце от студ.
Зимата - това си ти. Безпощадна, зла, студена, но така прекрасна, няма как да не спреш и да не я погледаш, да не й се насладиш. Замръзваш от студа, но не искаш да спираш, не искаш да се прибереш, искаш да усетиш всичко от първия ред и навярно ти се иска да се включиш в играта, но няма да издържиш. И накрая завесите падат и ти си покосен от студа, но все пак си изживял всичко. Танцувал си с вятъра, бил си снежинка... а може би не, защото не си го искал.

 

От кога не съм правила нищо на шита не е истина. Сигурно е минало повече от година и не съм го отваряла. Бях забравила колко е хубаво да смесваш цветове да променяш картината да властваш над изображението и да го направиш такова каквото искаш и то да се получи нещо друго и да те очарова почти до болка. Обичам шита.

 Знам че не съм най добрата. Всъщност изобщо не съм добра, но пък за губене на време става. Винаги може и по-добре, но аз си знам способностите и на това съм доволна :)

Вчера беше първия ми хубав ден след новата година, въпреки че на работа всеки ден ми е нова година, защото като видя някой доставчик, който не съм виждала ми казва "за много години", ама стана вече досадно де. Та така от новата година на сам не бях излизала никъде и бях отчаяна от тази шибана нова година, защото колкото да звънях и да се моля за една разходка или нямаха време, или учеха.... Добре че бяха колегите да видят сълзите в очите и желанието за боулинг, което повтарях по цял ден "Ах, как ми се ходи на боулинг", та поне и те се запалиха.
Хората са борбени, желаят победата, борят се, аз нещо май се отчаях, вече не се боря, освен за отпуската, която също едва ли не на колене и със сълзи на очи си изпросих. Та за играта става на въпрос с какъв хъс играеха и как подмятаха закачливи думи, а аз бях там само защото страшно отдавна не бях играла. Загубих, но не ми пукаше. Може би трябва да играя с Лили, тя ме предизвиква наистина добре и да загубя съзнание и да забравя, че играя за забавление и да искам да я победя :)
А после китайското... е не беше хубава храната, но пък компанията си струваше. Летяхме от тема на тема като изтребители. Честно... никога не съм си представяла да си прекарам толкова хубаво, че да ми се иска да излезем отново.
Та докато си приказвахме за нещата от живота осъзнах, че има малко неща, които не съм правила. Така де те са доста, но сравнително много съм и правила. Реших като един истински учещ се лидер и лъв, който също се учи да е лъв ще си заповядам всяка година да правя нещо, което никога не съм правила.

Тази година ще се кача на кънки на лед пък ако ще и гъзо ми да се натърти.

Всичко което се повтаря,

губи чара си...

Хубаво късметче точно на място, ще правя нови неща стига старите :) Е пак ще ходя на работа по едно и също време ама... това вече наистина си загуби чара.

Legend of Earthsea

Който си пада по приказките, легендите, митовете.... и не е гледал този филм, което ме съмнява, е изпуснал много. Три часа, но си стуваха тези три часа. Вярно не е Властелина на пръстените, но пак си ги имаше интересните неща. Малко ми напомни и на Хари Потър, ама подробности.
Наистина е хубав филма имаше си всичко: битки, приятелство, любов, отрова, драма, смърт.... абе добре беше.

Kick-Ass

Много интересен изпълнен с кървища филм. Е поне не ме накара да давам на пред или да го изключвам преди края. Хареса ми дори на моменти ми спираше дъха. Малко повече е фантастиката ама кво ти пука сигурно наистина има толкова малки момиченца, които могат да ти сритат гъза :)

Jane.Eyre

Също скучен филм. Много дървен бих казала и си признавам не знам какъв е края, защото не издържах на скучнотията и го изключих.
Още един филм, който с удоволствие не бих препоръчала на никой.

I Give My First Love to You

И за любителите на японските филми. Една наистина хубава романтична история разбира се с трагичен край, точно и за това така силно ми допадна, както трябва да са нещата, не може всичко да е с щастлив завършек.
Малко мъжката част от филма беше кофти ама то хубав японец няма :)
Та така приятно гледане и няма как да не повярвате в любовта.

Hanna

Не бих го препоръчала на хора, които ценят киното. Всъщност не го препоръчвам на никой. Като цяло историята не е лоша не е точно от типичните има живот в нея, но явно бюджета не е стигнал за по-добра игра и въображение (без пари толкова с пари повече). Бойните сцени... бозаааа. Признавам си давах на пред когато ги имаше.
Та в заключение не гледайте този филм, ако не искате да си загубите времето.