И... малко за мен

Вчера беше първия ми хубав ден след новата година, въпреки че на работа всеки ден ми е нова година, защото като видя някой доставчик, който не съм виждала ми казва "за много години", ама стана вече досадно де. Та така от новата година на сам не бях излизала никъде и бях отчаяна от тази шибана нова година, защото колкото да звънях и да се моля за една разходка или нямаха време, или учеха.... Добре че бяха колегите да видят сълзите в очите и желанието за боулинг, което повтарях по цял ден "Ах, как ми се ходи на боулинг", та поне и те се запалиха.
Хората са борбени, желаят победата, борят се, аз нещо май се отчаях, вече не се боря, освен за отпуската, която също едва ли не на колене и със сълзи на очи си изпросих. Та за играта става на въпрос с какъв хъс играеха и как подмятаха закачливи думи, а аз бях там само защото страшно отдавна не бях играла. Загубих, но не ми пукаше. Може би трябва да играя с Лили, тя ме предизвиква наистина добре и да загубя съзнание и да забравя, че играя за забавление и да искам да я победя :)
А после китайското... е не беше хубава храната, но пък компанията си струваше. Летяхме от тема на тема като изтребители. Честно... никога не съм си представяла да си прекарам толкова хубаво, че да ми се иска да излезем отново.
Та докато си приказвахме за нещата от живота осъзнах, че има малко неща, които не съм правила. Така де те са доста, но сравнително много съм и правила. Реших като един истински учещ се лидер и лъв, който също се учи да е лъв ще си заповядам всяка година да правя нещо, което никога не съм правила.

Тази година ще се кача на кънки на лед пък ако ще и гъзо ми да се натърти.

Всичко което се повтаря,

губи чара си...

Хубаво късметче точно на място, ще правя нови неща стига старите :) Е пак ще ходя на работа по едно и също време ама... това вече наистина си загуби чара.