И... ако тебе те нямаше

Днеска както винаги отидох полуумряла на работа с мисълта, че живота е скапан, че нищо не си заслужава, че хората само те разочароват и как така все продължава да ми пука при условие, че всъщност не ми пука, че трябва да правя напук на живота.... И така през целия път докато се пекох на бавен огън в ламаринената кутия наречена градски транспорт.
И тъй като бях толкова отегчена от всичко, че ми се идеше да се метна на пътя и да си се пържа съвсем без да се съпротивлявам си спомних колко много добре действа адреналина и напрежението от една евентуална смърт и как това може да те съживи. Все пак нещата които не ни убиват ни правят по-силни. И както се бях изразила веднъж пред една колежка "Обичам да умирам", защото когато умираш почти е страхотно.
И не трябваше и да мина разстоянието от спирката до работа, за да ме съживят напълно. С влизането те хващат, че липсват някакви огромни суми пари. Е ако това не ти подкоси краката и не получиш сърдечен удар, да се съживиш и да спреш да мислиш за глупости то тогава не се сещам какво друго?!
Както и да е всичко се оправи. Жива съм си и съм добре сърдечния удар не беше голям. После обаче целия ден мина в смях и веселба. Толкова весело не ми е било на работа от.... Кифлата би казала 66-та и то няма да е далеч от истината. Вечерта дори чалгата ми беше весела ♪ не мога се запра ♫
Прибирането хич не беше по-зле от всичко останало. Градския дойде без да го чакам много. После излезе ветрец, а какво по-прекрасно от това вятъра да прокарва пръсти през косите ти?! А около спирките и тук-там по прекрасните тротоари от натрошено стъкло проблясваха частици и сякаш ходех по диаманти. Невероятна картина.
А после си писах с Кифлата. Та ми дойде на ум какво щях да правя без нея. Като за начало сигурно нямаше да съм открила все още магазина На тъмно, не че ми е от голяма полза... Нямаше да имам толкова много спомени и снимки. Нямаше да се смея само при мисълта за нея, защото в съзнанието ми е изникнал някой весел спомен, я как обикаляме и се губим в търсене на ку-ку магазин и Мухоморката, или как й провалям опитите да се запознае с "любовта на живота" й.
Да не говорим за модните тенденции имена на марки и разни други модни простотии за които тя ми говор, а аз я гледам като дете гледа сладоледаджия, който му обяснява какво съдържа една фунийка сладолед *по дяволите дай да ям не ми обяснявай, като свърши после ми дрънкай*. Също така и в музикална сфера. Там съм гола вода без нея :) А сега и вманиачването по ноктите. Та в общи линии е все тя. Д'ох, к'во ли щях да правя ако теб те нямаше?!
Сладки от мен :*