И... година по-късно

Хахаха да бе...
Кога се мина една година и аз не разбрах. Случиха се толкова много неща и в същото време толкова малко.
Тия дни се сетих за това местенце, а няколко дена по-късно ми припомниха колко хубаво беше да драскаш, да псуваш, да ти е приятно да напишеш нещо и да си излееш душата.
Работя като изтривалка на подметки в магазин за хранителни стоки (то и за друго акъл нямам). Но като се замислиш и с малкото ти останало съзнание и акъл да нямаш не е необходимо да те правят на боклук и то за 450 лева. И тъкмо когато реших, че ще напускам, а с мен още няколко "боклука", решиха, че трябва да направят тези 450 на 650 и сега въпроса е дали си струва за 200 лева от горе да си останеш боклук.
Направих съпоставка с една примерна работа където евентуално може би щяха да ме наемат:

Сегашна работа
8:30ч. работа
30 мин. почивка
1 почивен ден
450/650 заплата
скъсваш си задника от работа

Бъдеща работа
от 10 до 19
90 мин. почивка
2 почивни дни
450+% заплата
обслужваща в детски магазин

Да дилемата беше голяма. Е от онази работа нещо не ми се обадиха, но имам може би още една опция:

Бъдеща работа
от 10 до 23
почивка всяка възможна минута
2 дена работя 2 почивам
500+% заплата с евентуално повишение на парите със стажа(може би)
работа като готвач(примерно)

И пак размисли. А така искам да напусна сегашната работа.
А защо искам да напусна, защото всичко е прекрасно и сияе в розови отенъци. Всички се обичаме и си помагаме и няма никой да ти каже нещо на въпреки, да ти се скара и да те направи на две стотинки пред клиентите. И това сега го сложете в едни огромни кавички. Да страшно много мразя сегашната си работа.