И... с мисъл за теб

Чудя се защо цял ден се въртиш в мислите ми. Дали съм усещала или просто е някакво съвпадение. Вероятно второто, но ако наистина усещах нещо, защо по дяволите не преместих преспапието подарък от теб за мен по случай имения ми ден. Всъщност това изобщо беше първия ми подарък за имен ден, а сега е на трошен. И не знам защо толкова много ми пука и защо ми се плаче взирайки се в назъбеното останало стъкло в основата.
Дори сега си представям как е паднало, как се е чул звука от счупване и разпръснатите стъкла вода и бели снежинки. Затварям очи и виждам цялата сцена.
Сега съжалявам, че не съм се взирала преди това в него така както сега, че не съм обръщала достатъчно внимание на малката снежна топка.
Но сама съм си виновна, защото страшно много си мислех да отворя прозореца преди да тръгна на работа, но както винаги запленена от музиката загубих представа за времето и не го отворих, а Жоро с неговата непохватност потроши всички спомени.
Знам, че е само една декорация, но си беше моята декорация от теб.