И... с аромат на пролет

Днес когато излязох сутринта и духна вятър, поех дълбоко въздух и се насладих на аромата на пролет, зелено, свежо и беше все едно не съм в София. Тишината и аромата направо ме изпратиха в друг свят.
И винаги съм обожавала онези пухчета летящи наоколо, от които повечето получават алергична реакция. Е, не ги харесвам, защото някой получава алергия, а защото когато се носят във въздуха приличат на снежинки, а в същото време времето на вън е прекрасно и има лек повей на вятъра и отново си на някое друго място, не скучната сива и мръсна обстановка на града.
А когато валеше тези дни беше така красиво. Винаги съм се чудела, защо хората бягат когато завали... защо бягат когато вече са мокри?! Има ли смисъл да бягаш от нещо така прочистващо, нещо така освежаващо?