И... Той

Относно прекрасните думи за Тя

Бродеше по златни пътеки. И ходеше по слънчеви лъчи. Понякога мълчеше. Когато беше бесен, на вън се гърмеше. Когато гордо крачеше, път всеки ти правеше. Мисля си, че ти си земята. И светлината. И въздуха. Всичко без което не можем. Без което аз не мога. Ти, далечен блян. Недокосната мечта. Прекрасния сън в дългоочакваната нощ и болката през слънчевия ден. Рицаря в бляскави доспехи, единствения. Неповторимия. Идеалът. Непроменимият образ на Вечността. С коси блестящи като злато, с очи искрящи като диамант....

Не мога да го довърша. Все още няма такъв принц, но предполагам, че ако се появи ще се чувствам така, надявам се да се чувствам така и той да мисли по същия начин.
Лилавата принцеса явно съществува и трябва да е горда, че има принц до себе си. Ако ли пък нея все още я няма която и да е все някога ще е щастлива :)