И... когато много мразиш

И тогава не е на добре. Никога не е добре.

Замисляли ли сте се как понякога хората около вас са дразнещи по един или друг начин и как понякога само един е тотално дразнещ, че понякога ви се иска да го шамаросате или нещо подобно? Понякога си мислите колко непоносимо говори и колко е откачен и как не искате да го виждате и дори да дишате един и същи въздух....
Такъв тип дразнители май постоянно се ровят в главите ни, ако ги има?! Не знам обаче по кое време започваш да си мислиш, не е чак толкова зле, не е чак толкова дразнещо, дори може би отношенията се подобряват, за разлика от останалите с него се разхождаш, отиваш понякога на работа, прибираш се с него, защото пътищата ви се пресичат и може би не е чак толкова отвратителен и не си струва да те дразни.
Може би точно разходките и хубавите приказки променят всичко... Може би за това трябва да се обръща повече внимание на малките неща.

Трябва или да намерим пътя
или да го направим.