И... защото всичко ме кара да мисля

Опознаваме себе си
само когато се сблъскваме
с границите на
собствените си възможности.

Паулу Коелю

И накрая се предаваме, тръгваме си, оставаме всичко зад гърба си и продължаваме в друга посока, защото тази пътека е станала прекалено стръмна за възможностите ни. Избираме лесния път, но след време се връщаме на зад и си мислим "защо изоставих всичко това тъкмо бях започнал да градя нещо и се отказах", но после виждаме това, което сме сътворили в момента и съжаляваме по-малко или повече.

Не мога да спра да мисля и само да мисля. Мислите текат все повече и повече и са все по силни и не удържими и се побърквам, защото искам за миг да спра да мисля и да се нося по течението. Наистина де не ми пука. И когато днес по радиото чух реклама за това без което не можем си помислих как се нуждая само от един остров на който да съм сама с нощта, пълната луна, небето отрупано с ярки звезди и лекия бриз на вятъра и шума от водата. Само това искам само за една нощ го искам. Искам няколко часа спокойствие през които да не мисля, а само да се наслаждавам на прелестите и великолепието на вселената.
Изморена съм. Много съм изморена и то психически. Искам блаженото спокойствие на старостта.