Болна съм. От доста време не беше ми се случвало такова нещо. То било неприятно.
Все пак отидох на работа сутринта въпреки, че две не виждах. Направих си ревизиите и си тръгнах.
Представете си колко зле изглеждах, че когато се качих в градския една жена ми отстъпи място да седна. Много мило от нейна страна и наистина й благодаря. Поклон пред милите и добри жени на средната възраст.
От праших половината ден в сън, а другата гледане на филмчета. Гледах най-сетне 8-та миля с Еминем. От доста време се каня ама все не ми е такова настроението. Е, не че сега беше просто се примирих с него и не съжалявам, не беше лошо филмче.
И докато коремчето още ме стяга и мисля утре ако пак е зле да го изкормя, ще лягам да спя отново, защото се чувствам по-зле и от парцал.
0 споделени мисли:
Публикуване на коментар