И... сега на къде?

- Представи си, че се хвърляш от тук. Жена ти те напуска, акциите ти се сриват, Бийтълс се разпадат.
- Знаеш, че това вече стана, нали?
- Да, както и да е. Представи си, че заради това искаш да скочиш.
- Добре.
- По пътя надолу, накъде искаш да гледаш.
- Ти си странен тип.
...
- Сериозно, би ли искала да гледаш небето и да нямаш идея кога ще стигнеш края? Или предпочиташ да гледаш надолу, в очакване на момента всичко да стане черно, знаейки че тази секунда е последната ти?

Dakota sky

И те кара да се замислиш, наистина на къде би гледал? Сутринта докато ходех на работа го мислех и стигнах до решението, че не бих скочила :)
Докато преди време исках да се самоубия не съм си мислила, че имам два варианта да гледам на долу или на горе и сега когато разбрах, че дори и за това има избор и дори да решиш да се самоубиеш може да те хване адска депресия направо не ми се самоубива.
И все пак предполагам, че бих гледала към небето. Искам да виждам красивото синьо небе докато летя надолу. Въпреки че много често си представям сутрин когато пресичаме голямото кръстовище как кола се забива в автобуса и предпочитам да виждам как се забива отколкото да го усетя само. Да представяте ли си отивам на работа, а си мисля как ме блъска кола, мило а?
И от този филм "Dakota skye" ми се прииска да прочета книга, ама не тези обичайните, а нещо в стил "Ела в зелената долина" на Робърт Пен Уорън, нещо което да те накара да се замислиш, какво е живота за теб, любовта... защо си тук и какви ги вършиш.
Е, докато се чудя аз какво да правя с живота си ви пожелавам сладки :)