И... заваля

Докато отивах на работа днес не бих предположила, че деня може и наистина да е прекрасен след това, а дори и по време на самата работа.
Шефчето се върна от отпуската си и след като всички казваха, че ще вика и ще се кара и прочие всъщност той не направи нищо не както трябва. Абе като по старо му си беше.
После на разходка с приемчика ни. Оказа се разпускащо и разнообразно. Не че не съм обикаляла с други по магазините, обаче се оказа, че и тя не обожава да ходи по магазини така, че всичко стана толкова бързо и в същото време не така бавно... абе както си требе си беше :)
А после заваля... И беше красиво и беше като... като през дъждовно време, то няма как по друг начин да се опише. И докато вървях спокойно по улиците, а хората бързаха да се скрият от водата вдишвах дълбоко, радвах се на капките... И беше толкова красиво, и така не исках да свършва. Да остана в този един миг на блаженство и красота и още нещо. После като минах през полянката дърветата ме пазиха от капките, а те така сладко трополяха по листата, като песничка туп, туп, туп...
След това вече бях в къщи и си пуснах

И ми се прииска да съм поне за малко като индианец и да танцувам под дъжда около огън и да се слея с природата за миг, да чувам как диша, как се движи, колко е жива... И нищо да няма значение.