Вече не мога да си представя какво не съм искала да стана като порасна.
Като малка си спомням, че съм искала да стана русалка, не е професия, но от къде да съм знаела, после не си спомням, но майка ми твърди, че е имало период в живота ми, в който съм искала да стана модел. Малко по-ориентирана съм била към професия. Доколкото си спомням имаше и един период, в който гледах много състезания с кънки на лед, та исках да съм като тях като порасна.
Малко като пораснах и започнах да ставам "разумно" същество, силно казано, но все пак мислещо, много харесвах учителката си от 1-4 клас и исках да съм добра учителка като нея. После се появи географията и исках да е нещо свързано с география. Не след дълго и астронавт ми се прищя или по скоро от онези, които са на земята и ръчкат телескопи.
Разбира се през последната ми година в гимназията когато трябваше да избера с какво да продължа да уча ми минаха какви ли не идеи през главата адвокат, икономист, психолог, актьор, писател... дори не си спомням вече какво ли още не.
Да единственото нещо което със сигурност не исках беше да съм продавачка, но я ме вижте сега точно това съм и се справям добре. Да обаче тия дни ми хрумна отново да се замисля какво искам да съм като голямо, а и с постоянното ръчкане на хората около мен "Няма ли да учиш нещо?" няма как да не се замислиш, та исках отново да съм актриса.
Когато казах на майка си какво е решението ми тя каза само едно "Хм". До колкото си спомням преди обсъждаше с мен нещата, говорехме защо да защо не, а сега само едно малко 'Хм'. И защо реакцията й беше такава ли? "Толкова много мениш желанията си, че вече няма смисъл, пак ще промениш решението си".
И да беше права. Замислих се и наистина всеки месец аз сменям мечтите си за това каква ще бъда като порасна. И в крайна сметка докато се реша за какво ме бива или по-точно какво искам да правя със себе си ще се сбръчкам и ще ми остане само още година живот.
Да обаче какво да направя като не знам с какво искам да се занимавам. Не искам да почна да уча нещо и по средата да се откажа, защото вече не искам да се занимавам с това нещо. А най-малко искам да уча нещо и да давам безбожни пари и на края отново да съм си проста продавачка в магазин. И отгоре на това страшно трудно ми се вижда да влезеш в университет пък каквото ще да казват всички.
Та просто ще живея.
0 споделени мисли:
Публикуване на коментар